Abstract

Студията изследва два ключови процеса в постсоциалистическото българско общество и тяхната взаимна обвързаност: трансформациите на публичната и частната сфера и динамиката на съпровождащите ги корупционни практики. Предложена е специфична перспектива към анализа на корупцията, която се интерпретира като ключов елемент в стратегиите на различни обществени групи, преследващи свои частни, групови, корпоративни, политически цели и интереси, както и  придобиване, запазване и конвертиране на икономически, политически и социален капитал. В студията първоначално се идентифицират основните фази на постсоциалистическите трансформации от гледна точка на системната промяна в отношението „публична – частна” сфера. След това се концептуализира идеята за съществуването на специфични корупционни квазиразменни взаимодействия между субектите на публичната и частната сфера и се предлага работна теоретична дефиниция на корупцията. Вниманието се фокусира върху т.нар. „голяма” корупция и се представя обобщен политико-икономически модел на корупционните обвързаности и мрежи от олигархичен тип при взаимодействието „държава – политически партии – бизнес”. Особен акцент се поставя върху най-разпространените и предизвикващи най-голяма обществена загриженост корупционни феномени, свързани с приватизацията на държавната собственост, „сивата” и „криминалната” икономика, обществените поръчки и концесии, управлението на държавната собственост, използването на структурните фондове на Европейския съюз. В заключение се формулират някои основни насоки за ограничаване на корупционните практики в България.

Abstract

The study is focused on two characteristic processes in the Bulgarian post-socialist society and their interrelationship: the transformation of the public and private sectors and the dynamics of the accompanying corruption practices. A specific perspective towards the analysis of corruption is suggested – it is conceived as a key element of different social groups’ strategies, pursueing their private, group or corporate political and economic interests, as well as acquirement, preservation and conversion of political and economic power. First, the study traces the main phases of the post-socialist transformations in terms of systematic change in the public-private configurations. Then, the corruption is conceptualised as an illegitimate quasi market exchange between the actors in the public and private sectors and a working definition of corruption is suggested. The stress is put on the so called “grand” corruption and a general political-economic model of the corruption related networks “state – political parties – business” of oligarchic nature is presented. More specific attention is given to the most spread  and highly socially sensitive corruption practices related to privatisation of the state property, “black” and “grey” economy, public procurement and concessions, management of public financial and industrial  assests, utilisation of the EU structural and cohesion funds.  In conclusion, some basic directives for reducing corruption in Bulgaria are formulated.