Abstract

Основната цел на студията е да очертае ролята на гражданското общество за преодоляване на демократичния дефицит в днешните условия на глобализиран неолиберален капитализъм, криза на политическото представителство и залез на  средната класа. През призмата на критическата политическа теория, дискурсивния и мрежови подходи понятието за гражданско общество е предефинирано (изпълнено с нов смисъл) в глобалната епоха на преход от модерна към постмодерна публична сфера (сфери) в посока на политическа, икономическа и социокултурна демократизация. Специален акцент е поставен върху проявите на граждански контрол, надзор и съпротива както срещу държавата (при злоупотреба с власт, корупция, олигархизация, неоавторитаризъм), така и срещу капитализма и дефектите на пазара (монополи, олигополи, картели и пр., накърняващи драстично обществения интерес и усещането за общо благо). Разковниче за повече демокрация са новите форми на политическо участие и неконвенционална гражданска активност в атмосфера на публичност и конструктивен скептицизъм.

Изложението е структурирано в три части: а) Гражданското общество като арена на демократизация; б) Гражданското общество при прехода от либерална демокрация към „постдемокрация“; в) Дискурсът за гражданското общество в българския преход. От представените  теории и концепции за гражданското общество (на национално, регионално и глобално равнище) на различни автори са извлечени полезни поуки за България – за анализ на печалните резултати от  така нар. „демократичен преход“ и за очертаване на позитивни перспективи за нейното демократично бъдеще.

Abstract

The main objective of thе paper is to outline the role of civil society in surmounting the democratic deficit in nowadays globalized neoliberal capitalism, the crisis of political representation and decline of the middle class. Through the prism of critical political theory, discursive and network approaches the concept of civil society is reconstructed, redefined (repleted with a new meaning) in the global era of transition from the modern to the postmodern public sphere in the direction towards political, economic and socio-cultural democratization. A special emphasis is placed on the activities of civil control, supervision and resistance against both the state (in cases of abuse of power, corruption, oligarchyzation, neo-authoritarianism) and capitalism and market failures (monopolies, oligopolies, cartels, etc., drastically undermining public interest and the sense of common good). The key for more democracy are the new forms of political participation and unconventional civic engagement in an atmosphere of publicity and constructive skepticism.

The paper is structured in three parts: a) Civil society as an arena of democratization;  b) Civil society in-between the transition period  from liberal democracy to “post-democracy” c) The discourse of civil society in the Bulgarian transition. Based on the presented theories and concepts of civil society (on national, regional and global level) of different authors useful lessons are derived for Bulgaria – about on an analysis of the lamentable results of so-called “democratic transition” and on highlighting the positive perspective for the its democratic future .